История

Сведения за историята на Добруджанското село Лозенец, община Крушари, област Добрич, са оскъдни. Основен източник на информация е Летописната книга на училището, започната на  28 февруари 1941 год.

Знае се, че първоначално  са били две съседни села –Карабалар  и  Омуркьой.

„Името Карабаларъ идва отъ“кара-което значи черно и абаларъ-аба“тъй като по- рано тук е имало хора които са носели  черни аби. Само с.Карабалар има 131 една къщи с около 300-400 жители . Двете села заедно имат  300 къщи с 1200-1300 жители“.

„През румънско време  не са съществували, както сега две села, а е било едно общо наречено „Вийшора“ . 

През 1930 год.е основано румънско училище.

След  27 години румънска власт на 7 септември 1940 година Южна Добруджа е присъединена към България.

Преданията са, че начало  на ограмотяване  е вършел в дома си местния богаташ  Ковачев, около 1900 година.

Март 1940 година е открито българско училище. Пръв учител в него  е Петко Христов Тодоров от с.Търнава, Белослатинско.

В началото на  учебната  1942-1943 година е открита и прогимназия. Обучението първоначално е водено със слети отделения, поради липса на учители.

Днес ОУ“Отец Паисий“ притежава модерна  материално техническа база-класни стаи с интерактивни дъски, компютърен кабинет, две спортни площадки изработени по европейски проект. Почти всички ученици продължават образованието си в областния град.